На TEDxBG в София, Стийв Кейл оборва "сериозния вирус", който е инфектирал дома му в България- и призовава към връщане към играта като средство, което да даде нов живот на икономиката, образованието и обществото. Брилянтна реч с универсално съобщение към всички хора по света, който търсят да преосмислят своите работни места, училища, животи.
Translated into Bulgarian by Mariya Derelieva
Reviewed by Stoyan Georgiev
Bio:
Based in Bulgaria, Steve Keil creates companies around big social and environmental goals
Steve Keil is an entrepreneur whose passion is to create companies in which people are inspired to make their mark with their ideas and imagination. He believes that business leaders are responsible for creating such an environment, by including social and environmental objectives in their personal and business ethics. He has taught at the American College, written for various publications, and currently teaches at the University of Sofia.
He says: "I don't like plastic bottles."
"We all need to play more and honor that inner child we have locked in the closets of our psyches."
Transcript:
I'm here today to start a revolution. Now before you get up in arms, or you break into song, or you pick a favorite color, I want to define what I mean by revolution. By revolution, I mean a drastic and far-reaching change in the way we think and behave -- the way we think and the way we behave. Now why, Steve, why do we need a revolution? We need a revolution because things aren't working; they're just not working. And that makes me really sad, because I'm sick and tired of things not working. You know, I'm sick and tired of us not living up to our potential. I'm sick and tired of us being last.
And we are last place in so many things -- for example, social factors. We're last place in Europe in innovation. There we are right at the end, right at the bottom, last place as a culture that doesn't value innovation. We're last place in health care, and that's important for a sense of well-being. And there we are, not just last in the E.U., we're last in Europe, at the very bottom. And worst of all, it just came out three weeks ago, many of you have seen it, The Economist. We're the saddest place on Earth, relative to GDP per capita -- the saddest place on Earth. That's social, let's look at education. Where do we rank three weeks ago in another report by the OECD? Last in reading, math and science, last. Business: The lowest perception in the E.U. that entrepreneurs provide benefits to society. Why as a result, what happens? The lowest percentage of entrepreneurs starting businesses. And this is despite the fact that everybody knows that small business is the engine of economies. We hire the most people, we create the most taxes. So if our engine's broken, guess what? Last in Europe GDP per capita. Last. So it's no surprise, guys, that 62 percent of Bulgarians are not optimistic about the future. We're unhappy, we have bad eduction, and we have the worst businesses.
And these are facts, guys. This isn't story tale; it's not make believe. It's not. It's not a conspiracy I have got against Bulgaria. These are facts. So I think it should be really, really clear that our system is broken. The way we think, the way we behave, our operating system of behaving is broken. We need a drastic change in the way we think and behave to transform Bulgaria for the better, for ourselves, for our friends, for our family and for our future. How did this happen? Let's be positive now. We're going to get positive. How did this happen? I think we're last because -- and this is going to be drastic to some of you -- because we are handicapping ourselves. We're holding ourselves back because we don't value play. I said play, all right.
In case some of you forgot what play is, this is what play looks like. Babies play, kids play, adults play. We don't value play. In fact, we devalue play. And we devalue it in three areas. Let's go back to the same three areas. Social: 45 years of what? Of communism -- of valuing the society and the state over the individual and squashing, inadvertently, creativity, individual self-expression and innovation. And instead, what do we value? Because it's shown the way we apply, generate and use knowledge is affected by our social and institutional context, which told us what in communism? To be serious. To be really, really serious. It did. (Applause) Be serious. I can't tell you how many times I've been scolded in the park for letting my kids play on the ground. Heaven forbid they play in the dirt, the kal, or even worse, lokvi, water, that will kill them. I have been told by babas and dyados that we shouldn't let our kids play so much, because life is serious and we need to train them for the seriousness of life.
We have a serious meme running through. It's a social gene running through us. It's a serious gene. It's 45 years of it that's created what I call the baba factor. (Laughter) (Applause) And here's how it works. Step one: woman says, "I want to have a baby. Iskam baby." Step two: we get the baby. Woohoo! But then what happens in step three? I want to go back to work, because I need to to further my career or I just want to go have coffees. I'm going to give bebko to baba. But we need to remember that baba's been infected by the serious meme for 45 years. So what happens? She passes that virus on to baby, and it takes a really, really, really long time -- as the redwood trees -- for that serious meme to get out of our operating system.
What happens then? It goes into education where we have an antiquated education system that has little changed for 100 years that values rote learning, memorization and standardization, and devalues self-expression, self-exploration, questioning, creativity and play. It's a crap system. True story: I went looking for a school for my kid. We went to this prestigious little school and they say they're going to study math 10 times a week and science eight times a week and reading five times a day and all this stuff. And we said, "Well what about play and recess?" And they said, "Ha. There won't be a single moment in the schedule." (Laughter) And we said, "He's five." What a crime. What a crime. And it's a crime that our education system is so serious because eduction is serious that we're creating mindless, robotic workers to put bolts in pre-drilled holes. But I'm sorry, the problems of today are not the problems of the Industrial Revolution. We need adaptability, the ability to learn to be creative and innovative. We don't need mechanized workers. But no, now our meme goes into work where we don't value play. We create robotic workers that we treat like assets, to lever and just throw away.
What are qualities of a Bulgarian work? Autocratic -- do what I say because I'm the chef. I'm the boss and I know better than you. Untrusting -- you're obviously a criminal, so I'm going to install cameras. (Laughter) Controlling -- you're obviously an idiot, so I'm going to make a zillion little processes for you to follow so you don't step out of the box. So they're restrictive -- don't use your mobile phone, don't use your laptop, don't search the internet, don't be on I.M. That's somehow unprofessional and bad. And at the end of the day, it's unfulfilling, because you're controlled, you're restricted, you're not valued and you're not having any fun. In social, in education and in our business, don't value play. And that's why we're last, because we don't value play.
And you can say, "That's ridiculous, Steve. What a dumb idea. It can't be because of play. Just play, that's a stupid thing." We have the serious meme in us. Well I'm going to say no. And I will prove it to you in the next part of the speech -- that play is the catalyst, it is the revolution, that we can use to transform Bulgaria for the better. Play: our brains are hardwired for play. Evolution has selected, over millions and billions of years, for play in animals and in humans. And you know what? Evolution does a really, really good job of deselecting traits that aren't advantageous to us and selecting traits for competitive advantage. Nature isn't stupid, and it selected for play. Throughout the animal kingdom, for example, ants, ants play. Maybe you didn't know that. But when they're playing, they're learning the social order and dynamics of things. Rats play, but what you might not have known is that rats that play more have bigger brains and they learn tasks better, skills. Kittens play. We all know kittens play. But what you may not know is that kittens deprived of play are unable to interact socially. They can still hunt, but they can't be social. Bears play. But what you may not know is that bears that play more survive longer. It's not the bears that learn how to fish better. It's the ones that play more.
And a final interesting study, it's been shown, a correlation between play and brain size. The more you play, the bigger the brains there are. Dolphins, pretty big brains, play a lot. But who do you think with the biggest brains are the biggest players? Yours truly, humans. Kids play, we play -- of every nationality, of every race, of every color, of every religion, it's a universal thing -- we play. And it's not just kids, it's adults too.
Really cool term: neoteny -- the retention of play and juvenile traits in adults. And who are the biggest neotenists? Humans. We play sports. We do it for fun, or as Olympians, or as professionals. We play musical instruments. We dance, we kiss, we sing, we just goof around. We're designed by nature to play from birth to old age. We're designed to do that continuously -- to play and play a lot and not stop playing. It is a huge benefit. Just like there's benefits to animals, there's benefits to humans. For example, it's been shown to stimulate neural growth in the amygdala, in the area where it controls emotions. It's been shown to promote pre-frontal cortex development where a lot cognition is happening. As a result, what happens? We develop more emotional maturity if we play more. We develop better decision-making ability if we play more.
These guys are facts. It's not fiction, it's not story tales, it's not make believe; it's cold, hard science. These are the benefits to play. It is a genetic birthright that we have, like walking or speaking or seeing. And if we handicap ourselves with play, we handicap ourselves as if we would with any other birthright that we have. We hold ourselves back. Little exercise just for a second: close your eyes and try to imagine a world without play. Imagine a world without theater, without the arts, without song, without dancing, without soccer, without football, without laughter. What does this world look like? It's pretty bleak. It's pretty glum.
Now imagine your workplace. Is it fun? Is it playful? Or maybe the workplace of your friends -- here we're forward thinking. Is it fun? Is it playful? Or is it crap? Is it autocratic, controlling, restrictive and untrusting and unfulfilling? We have this concept that the opposite of play is work. We even feel guilty if we're seen playing at work. "Oh, my colleagues see me laughing. I must not have enough work," or, "Oh, I've got to hide because my boss might see me. He's going to think I'm not working hard." But I have news for you: our thinking is backwards.
The opposite of play is not work. The opposite of play is depression, is depression. In fact, play improves our work. Just like there's benefits for humans and animals, there's benefits for play at work. For example, it stimulates creativity. It increases our openness to change. It improves our ability to learn. It provides a sense of purpose and mastery -- two key motivational things that increase productivity, through play. So before you start thinking of play as just not serious, play doesn't mean frivolous. You know, the professional athlete that loves skiing, he's serious about it, but he loves it. He's having fun, he's in the groove, he's in the flow. A doctor might be serious, but laughter's still a great medicine. Our thinking is backwards. We shouldn't be feeling guilty. We should be celebrating play.
Quick example from the corporate world. FedEx, easy motto: people, service, profit. If you treat your people like people, if you treat them great, they're happier, they're fulfilled, they have a sense of mastery and purpose. What happens? They give better service -- not worse, but better. And when customers call for service and they're dealing with happy people that can make decisions and are fulfilled, how do the customers feel? They feel great. And what do great customers do, great-feeling customers? They buy more of your service and they tell more of their friends, which leads to more profit. People, service, profit. Play increases productivity, not decreases.
And you're going to say, "Gee, that can work for FedEx out there in the United States, but it can't work in Bulgaria. No way. We're different." It does work in Bulgaria, you guys. Two reasons. One, play is universal. There's nothing weird about Bulgarians that we can't play, besides the serious meme that we have to kick out. Two, I've tried it. I've tried at Sciant. When I got there, we had zero happy customers. Not one customer would refer us. I asked them all. We had marginal profit -- I did. We had marginal profits, and we had unhappy stakeholders. Through some basic change, change like improving transparency, change like promoting self-direction and collaboration, encouraging collaboration, not autocracy, the things like having a results-focus. I don't care when you get in in the morning. I don't care when you leave. I care that your customer and your team is happy and you're organized with that. Why do I care if you get in at nine o'clock? Basically promoting fun. Through promoting fun and a great environment we were able to transform Sciant and, in just three short years -- sounds like a long time, but change is slow -- every customer, from zero to every customer referring us, above average profits for the industry and happy stakeholders. And you can say, "Well how do you know they're happy?" Well we did win, every year that we entered, one of the rankings for best employer for small business. Independent analysis from anonymous employees on their surveys. It does, and it can, work in Bulgaria. There's nothing holding us back, except our own mentality about play.
So some steps that we can take -- to finish up -- how to make this revolution through play. First of all, you have to believe me. If you don't believe me, well just go home and think about it some more or something. Second of all, if you don't have the feeling of play in you, you need to rediscover play. Whatever it was that as a kid you used to enjoy, that you enjoyed only six months ago, but now that you've got that promotion you can't enjoy, because you feel like you have to be serious, rediscover it. I don't care if it's mountain biking or reading a book or playing a game, rediscover that. Because you're the leaders, the innovation leaders, the thought leaders. You're the ones that have to go back to the office or talk to your friends and ignite the fire of change in the play revolution. You guys have to, and if you're not feeling it, your colleagues, your employees, aren't going to feel it. You've got to go back and say, "Hey, I'm going to trust you." Weird concept. I hired you. I should trust you. I'm going to let you make decisions. I'm going to empower you. And I'm going to delegate to the lowest level, rather than the top. I'm going to encourage constructive criticism. I'm going to let you challenge authority. Because it's by challenging the way things are always done it is that we are able to break out of the rut that we're in and create innovative solutions to problems of today.
We're not always right as leaders. We're going to eradicate fear. Fear is the enemy of play. And we're going to do things like eliminate restrictions. You know what, let them use their mobile phone for personal calls -- heaven forbid. Let them be on the Internet. Let them be on instant messengers. Let them take long lunches. Lunch is like the recess for work. It's when you go out in the world and you recharge your brain, you meet your friends, you have a beer, you have some food, you talk, you get some synergy of ideas that maybe you wouldn't have had before. Let them do it. Give them some freedom. And in general, let them play. Let them have fun at the workplace. We spend so much of our lives at the workplace, and it's supposed to be, what, a miserable grind, so that 20 years from now, you wake up and say, "Is this it? Is that all there was?" Unacceptable. Nepriemliv. (Laughter)
So in summary, we need a drastic change in the way we think and behave, but we don't need a workers revolution. We don't need a workers revolution. What we need is a players uprising. What we need is a players uprising. What we need is a players uprising. Seriously, we need to band together. Today is the start of the uprising. But what you need to do is fan the flames of the revolution. You need to go and share your ideas and your success stories of what worked about reinvigorating our lives, our schools, and our work with play; about how play promotes a sense of promise and self-fulfillment; of how play promotes innovation and productivity; and, ultimately, how play creates meaning. Because we can't do it alone. We have to do it together. And together, if we do this and share these ideas on play, we can transform Bulgaria for the better.
Thank you.
(Applause)
*********************************
In Bulgarian
Днес съм тук, за да започна революция. Преди да извадите оръжията, или да запеете, или да изберете своя любим цвят, искам първо да определя какво имам предвид под революция. Под революция, имам предвид драстична и всеобхватна промяна в начина, по който мислим и действаме -- начина, по който мислим и начина, по който действаме. Защо, Стийв, защо ни трябва революция? Трябва ни революция, защото нещата не вървят; те просто не вървят. И това наистина ме натъжава, защото ми е писнало нещата да не вървят. Знаете ли, омръзнало ми е да не живеем с пълния си потенциал. Омръзнало ми е да сме последни.
А ние сме на последно място по толкова много неща -- например, социални фактори. Ние сме на последно място в Европа по иновация. Ето ни последни, точно на дъното, последната култура, която не цени иновацията. На последно място сме по здравеопазване, а това е важно за нашето благосъстояние. Ето ни, не само последните в Е.С., но и последните в Европа, на дъното. И най-лошото от всичко се появи точно преди три седмици, много от вас сигурно са видели, The Economist. Ние сме най-нещастното място на Земята според брутен вътрешен продукт на глава от населението -- най-нещастното място на Земята. Това е социален проблем, нека погледнем образованието ни. На кое място бяхме преди три седмици в друг репортаж на Европейската организация за икономическо съдействие и развитие? На последно място по четене, математика и науки, последно място. Бизнес: най-ниското съзнание в Е.С., че бизнесът носи полза на обществото. Затова като резултат, какво излиза? Най-ниският процент на бизнесмени, започващи нов бизнес. И всичко това въпреки факта, че всеки знае, че малкият бизнес е двигателят на икономиката. Ние наемаме най-много хора, ние създаваме най-много данъци. Така че ако нашият двигател се развали, познайте какво? Последни в Европа по БВП на глава от населението. Последни. Така че не е изненадващо, че 62 процента от българите не са оптимистични за бъдещето. Ние сме нещастни, имаме лошо образование, както и най-лошият бизнес.
Това са фактите, хора. Това не е приказка, нито измислица. Не е. Не е конспирация, която съм замислил срещу България. Това са факти. Затова мисля, че трябва да е много много ясно, че нашата система не работи. Начинът, по който мислим, начинът, по който се държим, нашето поведение, са развалени. Имаме нужда от драстична промяна в начинът, по който мислим и действаме, за да променим България към по-добро, за нас, за нашите приятели, за нашите семейства и нашето бъдеще. Как се стигна дотук? Нека бъдем позитивни. Ще се накараме да бъдем позитивни. Как се стигна дотук? Според мен сме последни, защото -- и това ще прозвучи драстично на някои от вас -- ние ограничаваме самите себе си. Ние се ограничаваме, защото не обичаме играта. Да, казах играта.
В случай, че някои от вас са забравили какво е игра, игра е следното. Бебетата играят, децата играят, възрастните играят. Ние не оценяваме играта. Всъщност, ние обезценяваме забавлението. Подценяваме го в три сфери. Нека се върнем към същите три сфери. В социален аспект: 45 години какво? Комунизъм -- оценяването на обществото и държавата пред индивида и несъзнателното смачкване на креативността, индивидуалното себеизразяване и новаторство. Вместо това, какво ценим? Защото е доказано, че начинът по който прилагаме, създаваме и използваме знанието се влияе от нашия социален и институционален контекст, който по време на комунизма ни казваше какво? Да бъдем сериозни. Да бъдем много, много сериозни. Наистина. (Аплодисменти) Бъдете сериозни. Не мога да ви кажа колко пъти са ми се карали в парка за това, че оставям децата ми да си играят на площадката. Не дай си Боже да играят в мърсотията, в праха и водата, които направо ще ги убият. Много пъти са ми казвали, че не трябва да оставяме децата да играят толкова много, защото животът е сериозен и ние трябва да ги подготвим за сериозността на живота.
Ние имаме 'сериозен' вирус, който продължава да се разпространява. Това е един социален ген сред нас. Сериозният ген. 45 години от този ген създават т.нар. "баба" фактор. (Смях) (Аплодисменти) Ето как работи той. Стъпка 1: Една жена казва, " Искам да имам бебе." Стъпка 2: Бебето се ражда. Юпий! Но какво се случва в стъпка 3? Аз искам да се върна на работа, защото искам да продължа кариерата си или просто да излизам на кафе повече. Ще оставя бебето на баба. Но трябва да запомним, че съответната баба е била инфектирана от 'сериозния' вирус 45 години. И какво се случва? Тя предава вируса на бебето, и отнема много, много, ама наистина много време -- колкото да пораснат секвои -- докато този 'сериозен' вирус излезе от нашата операционна система.
Какво се случва тогава? Детето започва образование в нашата антикварна образователна система, която почти не се е променила за 100 години и цени механично учене, запаметяване и стандардизация, и обезценява себеизразяването, себеоткриването, задаването на въпроси, креативността и играта. Това е една ужасна система. Наистина: аз отидох да търся училище за моето дете. Отидохме до едно престижно малко училище и те ни казаха, че ще учат математика 10 пъти седмично, науки 8 пъти седмично и четене 5 пъти седмично, и всякакви неща от този род. Ние попитахме, "А колко пъти седмично са отделени за игра и почивка?" И ни отговориха, "Ха! За това няма отделено никакво време." (Смях) И ние казахме, "Той е на пет години." Какво престъпление. Какво престъпление. И наистина е престъпление, че нашата образователна система е толкова сериозна, защото образованието е сериозно и ние създаваме немислещи, роботизирани работници, които поставят още пирони във вече създадени дупки. Съжалявам, но проблемите днес не са същите като тези на Индустриалната Революция. Нуждаем се от адаптивност, умението да учим, за да сме идейни новатори. Нямаме нужда от механизирани работници. Не, нашият вирус отива за работа, в която никой не цени играта. Ние създаваме роботизирани работници, с които се отнасяме като с инструменти, които да използваме и изхвърлим.
Какви са качествата на българската работа? Автократична -- прави това, което казвам, защото аз съм шефът. Аз съм шефът и знам по-добре от теб. Подозрителна -- ти очевидно си престъпник, затова ще инсталирам камери. (Смях) Контролираща -- ти очевидно си идиот, затова ще измисля хиляди малки стъпки, които да следваш, за да не излизаш от ограниченията. Тоест те са ограничаващи -- не използвай мобилния си телефон, не използвай лаптопа си, не търси в интернет, не влизай в чата.. По своеобразен начин това е непрофесионално и лошо. И в крайна сметка, работата не е удовлетворителна, защото си контролиран, ограничен, подценен и изобщо не се забавляваш. В социалния аспект, образованието и бизнеса, ние не ценим забавлението. И затова сме последни, защото не ценим забавлението.
Може би ще кавете, "Това е смешно, Стийв. Каква тъпа идея. Не може да е, защото не се забавляваме. Забавлението само по себе си е глупаво, не е важно." Ние имаме сериозния вирус в нас. Ами аз ще кажа не. И ще ви докажа в следващата част от тази реч -- че забавлението е катализаторът, то е революцията, коята можем да използваме, за да променим България към по-добро. Забавлението: нашите умове са създадени за игра. Еволюцията е избрала, с течението на милиони години, хора и животни, които умеят да се забавляват. И знаете ли какво? Еволюцията е доста, доста добра в премахването на качества, които не са ни полезни, и създаването на качества, които ни носят полза. Природата не е глупава, и е избрала забавлението. Сред животинския свят, например, мравките, мравките играят. Може би не знаехте това. Но когато те играят, те научават за социалния ред и динамиката на нещата. Плъховете играят, но това, което може би не сте знаели е, че плъховете, които играят повече, имат по-големи мозъци и научават по-добре различни умения. Котенцата играят. Всички знаем, че котенцата играят. Но това, което може би не знаете е, че котенцата, които не играят, не могат да общуват в социална среда. Могат да ловуват, но не могат да бъдат социални. Мечките играят. Но това, което може би не знаете е, че мечките, които играят повече, живеят по-дълго. Не мечките, които ловят риба по-добре. А тези, които играят повече.
И в едно последно проучване е доказана връзка между играта и размера на мозъка. Колкото повече играеш, толкова по-умен си. Делфините, които имат доста големи мозъци, играят много. Но кой мислите има най-голям мозък и съответно трябва да умее да се забавлява най-добре? Точно така, хората. Децата играят, ние играем -- независимо от националност, независимо от раса, независимо от цвят, независимо от религия, то е нещо универсално -- ние играем. И не само децата, а възрастните също.
Много готин термин: неотения -- запазването на играта и детските черти във възрастни. И кои са най-големите неотенисти? Хората. Ние спортуваме. Правим го за забавление, или като Олимпийците, като професионалисти. Свирим на музикални инструменти. Танцуваме, целуваме се, пеем, лигавим се. Ние сме създадени по природа да играем от раждането си до преклонна възраст. Създадени сме да правим това винаги -- да играем и то много и да не спираме да играем. То е от голяма полза. По същия начин както има полза за животните, така има полза и за хората. Например, доказано е, че забавлението стимулира растежа на нерви в амигдалата, която контролира емоциите. Доказано е, че промотира развитието на предната част на мозъка, където се развива повечето познавателна дейност. Като резултат, какво се случва? Ние ставаме по-емоционално зрели ако се забавляваме повече. Развиваме по-добра способност да взимаме решения ако играем повече.
Това са факти. Не е фантастика, не са приказки, не е измислица; а е студена, истинска наука. Това са ползите от играта. Тя е генетично право, с което сме родени, като ходенето, говоренето или виждането. И ако ограничаваме способността си да играем, се ограничаваме по същия начин както ако ограничаваме което и да е друго вродено наше право. Ние спираме самите себе си. Малко упражнение, само за секунда: затворете очите си и се опитайте да си представите един свят без забавление. Представете си свят без театър, без изкуства, без песни, без танци, без американски или европейски футбол, без смях. Как изглежда един такъв свят? Малко неприветливо. Малко мрачно.
Сега си представете работното си място. Забавно ли е? Игриво ли е? Или може би работното място на вашите приятели -- нека сме свободомислещи. Забавно ли е? Игриво ли е? Или е ужасно? Дали е автократично, контролиращо, ограничаващо, подозрително и неудовлетворително? Имаме това разбиране, че обратното на забавлението е работата. Дори се чувстваме виновни ако видят, че се забавляваме по време на работа. "Ау, колегите ми ме виждат да се смея, може би изглежда все едно нямам достатъчно работа," или, "Ау, трябва да се скрия, защото шефът ми може да ме види. Ще си помисли, че не работя достатъчно." Но имам една новина: ние мислим наопаки.
Обвратното на забавлението не е работата. Обратното на забавлението е депресията. Всъщност, забавлението подобрява нашата работа. Точно както има и други ползи за хора и животни, забавлението е полезно и в работата. Например, то стимулира креативността. То увеличава нашата възприемчивост към промяната. То подобрява умението ни да учим. Създава чувство за цел и умение -- две важни мотивационни неща, които увеличават продуктивността чрез забавата. Затова преди да започнете да мислите, че забавлението просто не е сериозно, забавлението не е фриволност. Знаете ли, професионалният атлет, който обича да кара ски е сериозен към работата си, но я обича. Забавлява се, кефи се, върви му. Докторите може да са сериозни, но въпреки това, смехът си остава страхотно лекарство. Нашето мислене е обърнато наопаки. Не трябва да се чувстваме виновни. Трябва да възхваляваме забавлението.
Бърз пример от корпоративния свят. FedEx, лесно мото: хора, услуги, печалба. Ако се държиш с хората като с хора, ако се държиш супер с тях, те се чувстват по-щастливи, по-удовлетворени, имат усещане за умение и цел. Какво се случва? Те започват да предлагат по-добро обслужване -- не по-лошо, а по-добро. И когато клиентите имат нужда от услугите им, и срещат щастливи хора, които взимат добри решения и са удовлетворени, как се чувстват клиентите? Те се чувстват страхотно. И какво правят страхотните клиенти, клиентите, които се чувстват страхотно? Те купуват повече услуги и правят препоръки на повече свои приятели, което води до по-голяма печалба. Хора, услуги, печалба. Забавлението увеличава продуктивността, а не я намалява.
И ако смятате да кажете, "Абе, това може да работи за FedEx там в Съединените Щати, но не може да проработи в България. Няма начин. Ние сме различни." Но хора, това работи в България. Две причини. Първо, забавлението е универсално. Няма никаква друга странна причина, поради която българите не могат да се забавляват, освен 'сериозният' вирус, който трябва да преодолеем. Второ, аз опитах. Опитах в Sciant. Когато аз се захванах с компанията, нямахме нито един доволен клиент. Нито един клиент не би ни препоръчал. Питах ги всичките. Имахме някаква скромна печалба -- и аз имах. Имахме скромни печалби, както и нещастни клиенти. Чрез някои основни промени, като например подобрената прозрачност, промотирането на себеуправлението и насърчаването на колаборацията, вместо автокрацията, резултатите се подобриха. Не ми пука кога ставате сутринта. Не ми пука кога си тръгвате. Интересува ме клиентът и отборът ви да са доволни и сте организирани с това мото. Защо да ми пука дали ставате в 9 сутринта? Идеята е да е по-забавно. С промотирането на забавлението и добрата работна атмосфера, ние успяхме да превърнем Sciant и то само за три кратки години -- звучи като много време, но промяната става бавно -- по такъв начин, че всеки клиент ни препоръчва, вместо нито един, имаме печалби над средните за индустрията и доволни клиенти и шефове. Може би ще кажете, "А вие откъде знаете дали са доволни?" Ами ние спечелихме, всяка година, в която участвахме, една от класациите за най-добър работодател на малък бизнес. Независим анализ от анонимни работници в техните отчети. Значи работи, и може да работи в България. Няма нищо друго, което да ни ограничава, освен нашия собствен манталитет по отношение на забавлението.
В крайна сметка, ето някои стъпки, които можем да предприемем, за да осъществим революцията чрез забавление. Първо, трябва да ми повярвате. Ако не сте ми повярвали, просто се приберете вкъщи и помислете още малко или нещо такова. Второ, ако нямате усещането за забавление вътре във вас, вие ще трябва да преоткриете забавлението. Правете това, което сте обичали да правите като деца, което сте обичали преди шест месеца, но което не смеете да правите след като са ви повишили на по-висок пост, защото чувствате, че трябва да сте сериозни, преоткрийте забавлението. Не ме интересува дали става дума за каране на планинско колело или четене на книги или играене на игри, преоткрийте го. Защото вие сте лидерите, лидерите на иновацията, лидерите на мисълта. Вие сте тези, които трябва да се върнат в офиса или да говорят с приятелите си и да запалят пламъка на промяната за революцията на забавлението. Вие сте тези, които трябва да го направят, и ако не вярвате, вашите колеги, вашите работници, също няма да повярват. Трябва да погледнете назад и да кажете, "Ей, аз ще ти се доверя." Странно разбиране. Аз те наех. Аз трябва да ти вярвам. Ще те оставя да взимаш решения. Ще ти дам повече възможности. И ще ги дам на хората на по-ниски позиции, не на тези на върха. Ще насърча конструктивната критика. Ще ви оставя да предизвикате авторитета. Защото точно когато поставим под въпрос начина, по който всичко се е вършило винаги, ще успеем да се отърсим от задръжките, които ни ограничават и да създадем идейни нови решения на проблемите, които имаме днес.
Не винаги сме прави като лидери. Но трябва да се освободим от страха. Страхът е врагът на забавлението. И ние ще направим неща, като елиминирането на ограниченията. Знаете ли какво, оставете ги да ползват мобилния си телефон за лични разговори -- не дай си Боже. Оставете ги да седят в интернет. Оставете ги да са вестоносци. Оставете ги да имат дълги обедни почивки. Обедът е презареждане за работа. Точно когато излезете навън и се заредите, срещнете се с приятели, пиете по бира, хапнете, поговорите, във вас ще се родят множество нови идеи, които може би нямаше да се родят иначе. Оставете ги да го направят. Оставете им малко свобода. И като цяло, оставете ги да се забавляват. На работното място. Прекарваме толкова много време на работното място, и трябва да го прекараме как? Като едно нещастно висене, така че след 20 години да се събудим и да кажем, "Това ли беше? Това ли беше всичко?" Това не е приемливо. (Смях)
Така че, като обобщение, имаме нужда от драстична промяна в начина, по който мислим и действаме, но нямаме нужда от работническа революция. Нямаме нужда от работническа революция. Имаме нужда от въстание на купонджиите. Имаме нужда от въстание на купонджиите. Имаме нужда от въстание на купонджиите. Наистина, трябва да се държим заедно. Днес е началото на това въстание. Но това, което трябва да направите е да запалите пламъка на революцията. Трябва да излезете, да споделите идеите си и успешните истории за нещата, които са проработили и са променили нашия живот, нашите училища, и нашето забавление на работното място; кажете им как забавлението създава усещане за обещание и удовлетворение; как забавлението ражда иновация и продуктивност; и, накрая, как забавлението създава цел. Защото не можем да го направим сами. Трябва да го направим заедно. И заедно, ако направим всичко това и споделим тези идеи за забавлението, можем да променим България към по-добро.
Благодаря ви.
(Аплодисменти)
Translated into Bulgarian by Mariya Derelieva
Reviewed by Stoyan Georgiev
Bio:
Based in Bulgaria, Steve Keil creates companies around big social and environmental goals
Steve Keil is an entrepreneur whose passion is to create companies in which people are inspired to make their mark with their ideas and imagination. He believes that business leaders are responsible for creating such an environment, by including social and environmental objectives in their personal and business ethics. He has taught at the American College, written for various publications, and currently teaches at the University of Sofia.
He says: "I don't like plastic bottles."
"We all need to play more and honor that inner child we have locked in the closets of our psyches."
Transcript:
I'm here today to start a revolution. Now before you get up in arms, or you break into song, or you pick a favorite color, I want to define what I mean by revolution. By revolution, I mean a drastic and far-reaching change in the way we think and behave -- the way we think and the way we behave. Now why, Steve, why do we need a revolution? We need a revolution because things aren't working; they're just not working. And that makes me really sad, because I'm sick and tired of things not working. You know, I'm sick and tired of us not living up to our potential. I'm sick and tired of us being last.
And we are last place in so many things -- for example, social factors. We're last place in Europe in innovation. There we are right at the end, right at the bottom, last place as a culture that doesn't value innovation. We're last place in health care, and that's important for a sense of well-being. And there we are, not just last in the E.U., we're last in Europe, at the very bottom. And worst of all, it just came out three weeks ago, many of you have seen it, The Economist. We're the saddest place on Earth, relative to GDP per capita -- the saddest place on Earth. That's social, let's look at education. Where do we rank three weeks ago in another report by the OECD? Last in reading, math and science, last. Business: The lowest perception in the E.U. that entrepreneurs provide benefits to society. Why as a result, what happens? The lowest percentage of entrepreneurs starting businesses. And this is despite the fact that everybody knows that small business is the engine of economies. We hire the most people, we create the most taxes. So if our engine's broken, guess what? Last in Europe GDP per capita. Last. So it's no surprise, guys, that 62 percent of Bulgarians are not optimistic about the future. We're unhappy, we have bad eduction, and we have the worst businesses.
And these are facts, guys. This isn't story tale; it's not make believe. It's not. It's not a conspiracy I have got against Bulgaria. These are facts. So I think it should be really, really clear that our system is broken. The way we think, the way we behave, our operating system of behaving is broken. We need a drastic change in the way we think and behave to transform Bulgaria for the better, for ourselves, for our friends, for our family and for our future. How did this happen? Let's be positive now. We're going to get positive. How did this happen? I think we're last because -- and this is going to be drastic to some of you -- because we are handicapping ourselves. We're holding ourselves back because we don't value play. I said play, all right.
In case some of you forgot what play is, this is what play looks like. Babies play, kids play, adults play. We don't value play. In fact, we devalue play. And we devalue it in three areas. Let's go back to the same three areas. Social: 45 years of what? Of communism -- of valuing the society and the state over the individual and squashing, inadvertently, creativity, individual self-expression and innovation. And instead, what do we value? Because it's shown the way we apply, generate and use knowledge is affected by our social and institutional context, which told us what in communism? To be serious. To be really, really serious. It did. (Applause) Be serious. I can't tell you how many times I've been scolded in the park for letting my kids play on the ground. Heaven forbid they play in the dirt, the kal, or even worse, lokvi, water, that will kill them. I have been told by babas and dyados that we shouldn't let our kids play so much, because life is serious and we need to train them for the seriousness of life.
We have a serious meme running through. It's a social gene running through us. It's a serious gene. It's 45 years of it that's created what I call the baba factor. (Laughter) (Applause) And here's how it works. Step one: woman says, "I want to have a baby. Iskam baby." Step two: we get the baby. Woohoo! But then what happens in step three? I want to go back to work, because I need to to further my career or I just want to go have coffees. I'm going to give bebko to baba. But we need to remember that baba's been infected by the serious meme for 45 years. So what happens? She passes that virus on to baby, and it takes a really, really, really long time -- as the redwood trees -- for that serious meme to get out of our operating system.
What happens then? It goes into education where we have an antiquated education system that has little changed for 100 years that values rote learning, memorization and standardization, and devalues self-expression, self-exploration, questioning, creativity and play. It's a crap system. True story: I went looking for a school for my kid. We went to this prestigious little school and they say they're going to study math 10 times a week and science eight times a week and reading five times a day and all this stuff. And we said, "Well what about play and recess?" And they said, "Ha. There won't be a single moment in the schedule." (Laughter) And we said, "He's five." What a crime. What a crime. And it's a crime that our education system is so serious because eduction is serious that we're creating mindless, robotic workers to put bolts in pre-drilled holes. But I'm sorry, the problems of today are not the problems of the Industrial Revolution. We need adaptability, the ability to learn to be creative and innovative. We don't need mechanized workers. But no, now our meme goes into work where we don't value play. We create robotic workers that we treat like assets, to lever and just throw away.
What are qualities of a Bulgarian work? Autocratic -- do what I say because I'm the chef. I'm the boss and I know better than you. Untrusting -- you're obviously a criminal, so I'm going to install cameras. (Laughter) Controlling -- you're obviously an idiot, so I'm going to make a zillion little processes for you to follow so you don't step out of the box. So they're restrictive -- don't use your mobile phone, don't use your laptop, don't search the internet, don't be on I.M. That's somehow unprofessional and bad. And at the end of the day, it's unfulfilling, because you're controlled, you're restricted, you're not valued and you're not having any fun. In social, in education and in our business, don't value play. And that's why we're last, because we don't value play.
And you can say, "That's ridiculous, Steve. What a dumb idea. It can't be because of play. Just play, that's a stupid thing." We have the serious meme in us. Well I'm going to say no. And I will prove it to you in the next part of the speech -- that play is the catalyst, it is the revolution, that we can use to transform Bulgaria for the better. Play: our brains are hardwired for play. Evolution has selected, over millions and billions of years, for play in animals and in humans. And you know what? Evolution does a really, really good job of deselecting traits that aren't advantageous to us and selecting traits for competitive advantage. Nature isn't stupid, and it selected for play. Throughout the animal kingdom, for example, ants, ants play. Maybe you didn't know that. But when they're playing, they're learning the social order and dynamics of things. Rats play, but what you might not have known is that rats that play more have bigger brains and they learn tasks better, skills. Kittens play. We all know kittens play. But what you may not know is that kittens deprived of play are unable to interact socially. They can still hunt, but they can't be social. Bears play. But what you may not know is that bears that play more survive longer. It's not the bears that learn how to fish better. It's the ones that play more.
And a final interesting study, it's been shown, a correlation between play and brain size. The more you play, the bigger the brains there are. Dolphins, pretty big brains, play a lot. But who do you think with the biggest brains are the biggest players? Yours truly, humans. Kids play, we play -- of every nationality, of every race, of every color, of every religion, it's a universal thing -- we play. And it's not just kids, it's adults too.
Really cool term: neoteny -- the retention of play and juvenile traits in adults. And who are the biggest neotenists? Humans. We play sports. We do it for fun, or as Olympians, or as professionals. We play musical instruments. We dance, we kiss, we sing, we just goof around. We're designed by nature to play from birth to old age. We're designed to do that continuously -- to play and play a lot and not stop playing. It is a huge benefit. Just like there's benefits to animals, there's benefits to humans. For example, it's been shown to stimulate neural growth in the amygdala, in the area where it controls emotions. It's been shown to promote pre-frontal cortex development where a lot cognition is happening. As a result, what happens? We develop more emotional maturity if we play more. We develop better decision-making ability if we play more.
These guys are facts. It's not fiction, it's not story tales, it's not make believe; it's cold, hard science. These are the benefits to play. It is a genetic birthright that we have, like walking or speaking or seeing. And if we handicap ourselves with play, we handicap ourselves as if we would with any other birthright that we have. We hold ourselves back. Little exercise just for a second: close your eyes and try to imagine a world without play. Imagine a world without theater, without the arts, without song, without dancing, without soccer, without football, without laughter. What does this world look like? It's pretty bleak. It's pretty glum.
Now imagine your workplace. Is it fun? Is it playful? Or maybe the workplace of your friends -- here we're forward thinking. Is it fun? Is it playful? Or is it crap? Is it autocratic, controlling, restrictive and untrusting and unfulfilling? We have this concept that the opposite of play is work. We even feel guilty if we're seen playing at work. "Oh, my colleagues see me laughing. I must not have enough work," or, "Oh, I've got to hide because my boss might see me. He's going to think I'm not working hard." But I have news for you: our thinking is backwards.
The opposite of play is not work. The opposite of play is depression, is depression. In fact, play improves our work. Just like there's benefits for humans and animals, there's benefits for play at work. For example, it stimulates creativity. It increases our openness to change. It improves our ability to learn. It provides a sense of purpose and mastery -- two key motivational things that increase productivity, through play. So before you start thinking of play as just not serious, play doesn't mean frivolous. You know, the professional athlete that loves skiing, he's serious about it, but he loves it. He's having fun, he's in the groove, he's in the flow. A doctor might be serious, but laughter's still a great medicine. Our thinking is backwards. We shouldn't be feeling guilty. We should be celebrating play.
Quick example from the corporate world. FedEx, easy motto: people, service, profit. If you treat your people like people, if you treat them great, they're happier, they're fulfilled, they have a sense of mastery and purpose. What happens? They give better service -- not worse, but better. And when customers call for service and they're dealing with happy people that can make decisions and are fulfilled, how do the customers feel? They feel great. And what do great customers do, great-feeling customers? They buy more of your service and they tell more of their friends, which leads to more profit. People, service, profit. Play increases productivity, not decreases.
And you're going to say, "Gee, that can work for FedEx out there in the United States, but it can't work in Bulgaria. No way. We're different." It does work in Bulgaria, you guys. Two reasons. One, play is universal. There's nothing weird about Bulgarians that we can't play, besides the serious meme that we have to kick out. Two, I've tried it. I've tried at Sciant. When I got there, we had zero happy customers. Not one customer would refer us. I asked them all. We had marginal profit -- I did. We had marginal profits, and we had unhappy stakeholders. Through some basic change, change like improving transparency, change like promoting self-direction and collaboration, encouraging collaboration, not autocracy, the things like having a results-focus. I don't care when you get in in the morning. I don't care when you leave. I care that your customer and your team is happy and you're organized with that. Why do I care if you get in at nine o'clock? Basically promoting fun. Through promoting fun and a great environment we were able to transform Sciant and, in just three short years -- sounds like a long time, but change is slow -- every customer, from zero to every customer referring us, above average profits for the industry and happy stakeholders. And you can say, "Well how do you know they're happy?" Well we did win, every year that we entered, one of the rankings for best employer for small business. Independent analysis from anonymous employees on their surveys. It does, and it can, work in Bulgaria. There's nothing holding us back, except our own mentality about play.
So some steps that we can take -- to finish up -- how to make this revolution through play. First of all, you have to believe me. If you don't believe me, well just go home and think about it some more or something. Second of all, if you don't have the feeling of play in you, you need to rediscover play. Whatever it was that as a kid you used to enjoy, that you enjoyed only six months ago, but now that you've got that promotion you can't enjoy, because you feel like you have to be serious, rediscover it. I don't care if it's mountain biking or reading a book or playing a game, rediscover that. Because you're the leaders, the innovation leaders, the thought leaders. You're the ones that have to go back to the office or talk to your friends and ignite the fire of change in the play revolution. You guys have to, and if you're not feeling it, your colleagues, your employees, aren't going to feel it. You've got to go back and say, "Hey, I'm going to trust you." Weird concept. I hired you. I should trust you. I'm going to let you make decisions. I'm going to empower you. And I'm going to delegate to the lowest level, rather than the top. I'm going to encourage constructive criticism. I'm going to let you challenge authority. Because it's by challenging the way things are always done it is that we are able to break out of the rut that we're in and create innovative solutions to problems of today.
We're not always right as leaders. We're going to eradicate fear. Fear is the enemy of play. And we're going to do things like eliminate restrictions. You know what, let them use their mobile phone for personal calls -- heaven forbid. Let them be on the Internet. Let them be on instant messengers. Let them take long lunches. Lunch is like the recess for work. It's when you go out in the world and you recharge your brain, you meet your friends, you have a beer, you have some food, you talk, you get some synergy of ideas that maybe you wouldn't have had before. Let them do it. Give them some freedom. And in general, let them play. Let them have fun at the workplace. We spend so much of our lives at the workplace, and it's supposed to be, what, a miserable grind, so that 20 years from now, you wake up and say, "Is this it? Is that all there was?" Unacceptable. Nepriemliv. (Laughter)
So in summary, we need a drastic change in the way we think and behave, but we don't need a workers revolution. We don't need a workers revolution. What we need is a players uprising. What we need is a players uprising. What we need is a players uprising. Seriously, we need to band together. Today is the start of the uprising. But what you need to do is fan the flames of the revolution. You need to go and share your ideas and your success stories of what worked about reinvigorating our lives, our schools, and our work with play; about how play promotes a sense of promise and self-fulfillment; of how play promotes innovation and productivity; and, ultimately, how play creates meaning. Because we can't do it alone. We have to do it together. And together, if we do this and share these ideas on play, we can transform Bulgaria for the better.
Thank you.
(Applause)
*********************************
In Bulgarian
Днес съм тук, за да започна революция. Преди да извадите оръжията, или да запеете, или да изберете своя любим цвят, искам първо да определя какво имам предвид под революция. Под революция, имам предвид драстична и всеобхватна промяна в начина, по който мислим и действаме -- начина, по който мислим и начина, по който действаме. Защо, Стийв, защо ни трябва революция? Трябва ни революция, защото нещата не вървят; те просто не вървят. И това наистина ме натъжава, защото ми е писнало нещата да не вървят. Знаете ли, омръзнало ми е да не живеем с пълния си потенциал. Омръзнало ми е да сме последни.
А ние сме на последно място по толкова много неща -- например, социални фактори. Ние сме на последно място в Европа по иновация. Ето ни последни, точно на дъното, последната култура, която не цени иновацията. На последно място сме по здравеопазване, а това е важно за нашето благосъстояние. Ето ни, не само последните в Е.С., но и последните в Европа, на дъното. И най-лошото от всичко се появи точно преди три седмици, много от вас сигурно са видели, The Economist. Ние сме най-нещастното място на Земята според брутен вътрешен продукт на глава от населението -- най-нещастното място на Земята. Това е социален проблем, нека погледнем образованието ни. На кое място бяхме преди три седмици в друг репортаж на Европейската организация за икономическо съдействие и развитие? На последно място по четене, математика и науки, последно място. Бизнес: най-ниското съзнание в Е.С., че бизнесът носи полза на обществото. Затова като резултат, какво излиза? Най-ниският процент на бизнесмени, започващи нов бизнес. И всичко това въпреки факта, че всеки знае, че малкият бизнес е двигателят на икономиката. Ние наемаме най-много хора, ние създаваме най-много данъци. Така че ако нашият двигател се развали, познайте какво? Последни в Европа по БВП на глава от населението. Последни. Така че не е изненадващо, че 62 процента от българите не са оптимистични за бъдещето. Ние сме нещастни, имаме лошо образование, както и най-лошият бизнес.
Това са фактите, хора. Това не е приказка, нито измислица. Не е. Не е конспирация, която съм замислил срещу България. Това са факти. Затова мисля, че трябва да е много много ясно, че нашата система не работи. Начинът, по който мислим, начинът, по който се държим, нашето поведение, са развалени. Имаме нужда от драстична промяна в начинът, по който мислим и действаме, за да променим България към по-добро, за нас, за нашите приятели, за нашите семейства и нашето бъдеще. Как се стигна дотук? Нека бъдем позитивни. Ще се накараме да бъдем позитивни. Как се стигна дотук? Според мен сме последни, защото -- и това ще прозвучи драстично на някои от вас -- ние ограничаваме самите себе си. Ние се ограничаваме, защото не обичаме играта. Да, казах играта.
В случай, че някои от вас са забравили какво е игра, игра е следното. Бебетата играят, децата играят, възрастните играят. Ние не оценяваме играта. Всъщност, ние обезценяваме забавлението. Подценяваме го в три сфери. Нека се върнем към същите три сфери. В социален аспект: 45 години какво? Комунизъм -- оценяването на обществото и държавата пред индивида и несъзнателното смачкване на креативността, индивидуалното себеизразяване и новаторство. Вместо това, какво ценим? Защото е доказано, че начинът по който прилагаме, създаваме и използваме знанието се влияе от нашия социален и институционален контекст, който по време на комунизма ни казваше какво? Да бъдем сериозни. Да бъдем много, много сериозни. Наистина. (Аплодисменти) Бъдете сериозни. Не мога да ви кажа колко пъти са ми се карали в парка за това, че оставям децата ми да си играят на площадката. Не дай си Боже да играят в мърсотията, в праха и водата, които направо ще ги убият. Много пъти са ми казвали, че не трябва да оставяме децата да играят толкова много, защото животът е сериозен и ние трябва да ги подготвим за сериозността на живота.
Ние имаме 'сериозен' вирус, който продължава да се разпространява. Това е един социален ген сред нас. Сериозният ген. 45 години от този ген създават т.нар. "баба" фактор. (Смях) (Аплодисменти) Ето как работи той. Стъпка 1: Една жена казва, " Искам да имам бебе." Стъпка 2: Бебето се ражда. Юпий! Но какво се случва в стъпка 3? Аз искам да се върна на работа, защото искам да продължа кариерата си или просто да излизам на кафе повече. Ще оставя бебето на баба. Но трябва да запомним, че съответната баба е била инфектирана от 'сериозния' вирус 45 години. И какво се случва? Тя предава вируса на бебето, и отнема много, много, ама наистина много време -- колкото да пораснат секвои -- докато този 'сериозен' вирус излезе от нашата операционна система.
Какво се случва тогава? Детето започва образование в нашата антикварна образователна система, която почти не се е променила за 100 години и цени механично учене, запаметяване и стандардизация, и обезценява себеизразяването, себеоткриването, задаването на въпроси, креативността и играта. Това е една ужасна система. Наистина: аз отидох да търся училище за моето дете. Отидохме до едно престижно малко училище и те ни казаха, че ще учат математика 10 пъти седмично, науки 8 пъти седмично и четене 5 пъти седмично, и всякакви неща от този род. Ние попитахме, "А колко пъти седмично са отделени за игра и почивка?" И ни отговориха, "Ха! За това няма отделено никакво време." (Смях) И ние казахме, "Той е на пет години." Какво престъпление. Какво престъпление. И наистина е престъпление, че нашата образователна система е толкова сериозна, защото образованието е сериозно и ние създаваме немислещи, роботизирани работници, които поставят още пирони във вече създадени дупки. Съжалявам, но проблемите днес не са същите като тези на Индустриалната Революция. Нуждаем се от адаптивност, умението да учим, за да сме идейни новатори. Нямаме нужда от механизирани работници. Не, нашият вирус отива за работа, в която никой не цени играта. Ние създаваме роботизирани работници, с които се отнасяме като с инструменти, които да използваме и изхвърлим.
Какви са качествата на българската работа? Автократична -- прави това, което казвам, защото аз съм шефът. Аз съм шефът и знам по-добре от теб. Подозрителна -- ти очевидно си престъпник, затова ще инсталирам камери. (Смях) Контролираща -- ти очевидно си идиот, затова ще измисля хиляди малки стъпки, които да следваш, за да не излизаш от ограниченията. Тоест те са ограничаващи -- не използвай мобилния си телефон, не използвай лаптопа си, не търси в интернет, не влизай в чата.. По своеобразен начин това е непрофесионално и лошо. И в крайна сметка, работата не е удовлетворителна, защото си контролиран, ограничен, подценен и изобщо не се забавляваш. В социалния аспект, образованието и бизнеса, ние не ценим забавлението. И затова сме последни, защото не ценим забавлението.
Може би ще кавете, "Това е смешно, Стийв. Каква тъпа идея. Не може да е, защото не се забавляваме. Забавлението само по себе си е глупаво, не е важно." Ние имаме сериозния вирус в нас. Ами аз ще кажа не. И ще ви докажа в следващата част от тази реч -- че забавлението е катализаторът, то е революцията, коята можем да използваме, за да променим България към по-добро. Забавлението: нашите умове са създадени за игра. Еволюцията е избрала, с течението на милиони години, хора и животни, които умеят да се забавляват. И знаете ли какво? Еволюцията е доста, доста добра в премахването на качества, които не са ни полезни, и създаването на качества, които ни носят полза. Природата не е глупава, и е избрала забавлението. Сред животинския свят, например, мравките, мравките играят. Може би не знаехте това. Но когато те играят, те научават за социалния ред и динамиката на нещата. Плъховете играят, но това, което може би не сте знаели е, че плъховете, които играят повече, имат по-големи мозъци и научават по-добре различни умения. Котенцата играят. Всички знаем, че котенцата играят. Но това, което може би не знаете е, че котенцата, които не играят, не могат да общуват в социална среда. Могат да ловуват, но не могат да бъдат социални. Мечките играят. Но това, което може би не знаете е, че мечките, които играят повече, живеят по-дълго. Не мечките, които ловят риба по-добре. А тези, които играят повече.
И в едно последно проучване е доказана връзка между играта и размера на мозъка. Колкото повече играеш, толкова по-умен си. Делфините, които имат доста големи мозъци, играят много. Но кой мислите има най-голям мозък и съответно трябва да умее да се забавлява най-добре? Точно така, хората. Децата играят, ние играем -- независимо от националност, независимо от раса, независимо от цвят, независимо от религия, то е нещо универсално -- ние играем. И не само децата, а възрастните също.
Много готин термин: неотения -- запазването на играта и детските черти във възрастни. И кои са най-големите неотенисти? Хората. Ние спортуваме. Правим го за забавление, или като Олимпийците, като професионалисти. Свирим на музикални инструменти. Танцуваме, целуваме се, пеем, лигавим се. Ние сме създадени по природа да играем от раждането си до преклонна възраст. Създадени сме да правим това винаги -- да играем и то много и да не спираме да играем. То е от голяма полза. По същия начин както има полза за животните, така има полза и за хората. Например, доказано е, че забавлението стимулира растежа на нерви в амигдалата, която контролира емоциите. Доказано е, че промотира развитието на предната част на мозъка, където се развива повечето познавателна дейност. Като резултат, какво се случва? Ние ставаме по-емоционално зрели ако се забавляваме повече. Развиваме по-добра способност да взимаме решения ако играем повече.
Това са факти. Не е фантастика, не са приказки, не е измислица; а е студена, истинска наука. Това са ползите от играта. Тя е генетично право, с което сме родени, като ходенето, говоренето или виждането. И ако ограничаваме способността си да играем, се ограничаваме по същия начин както ако ограничаваме което и да е друго вродено наше право. Ние спираме самите себе си. Малко упражнение, само за секунда: затворете очите си и се опитайте да си представите един свят без забавление. Представете си свят без театър, без изкуства, без песни, без танци, без американски или европейски футбол, без смях. Как изглежда един такъв свят? Малко неприветливо. Малко мрачно.
Сега си представете работното си място. Забавно ли е? Игриво ли е? Или може би работното място на вашите приятели -- нека сме свободомислещи. Забавно ли е? Игриво ли е? Или е ужасно? Дали е автократично, контролиращо, ограничаващо, подозрително и неудовлетворително? Имаме това разбиране, че обратното на забавлението е работата. Дори се чувстваме виновни ако видят, че се забавляваме по време на работа. "Ау, колегите ми ме виждат да се смея, може би изглежда все едно нямам достатъчно работа," или, "Ау, трябва да се скрия, защото шефът ми може да ме види. Ще си помисли, че не работя достатъчно." Но имам една новина: ние мислим наопаки.
Обвратното на забавлението не е работата. Обратното на забавлението е депресията. Всъщност, забавлението подобрява нашата работа. Точно както има и други ползи за хора и животни, забавлението е полезно и в работата. Например, то стимулира креативността. То увеличава нашата възприемчивост към промяната. То подобрява умението ни да учим. Създава чувство за цел и умение -- две важни мотивационни неща, които увеличават продуктивността чрез забавата. Затова преди да започнете да мислите, че забавлението просто не е сериозно, забавлението не е фриволност. Знаете ли, професионалният атлет, който обича да кара ски е сериозен към работата си, но я обича. Забавлява се, кефи се, върви му. Докторите може да са сериозни, но въпреки това, смехът си остава страхотно лекарство. Нашето мислене е обърнато наопаки. Не трябва да се чувстваме виновни. Трябва да възхваляваме забавлението.
Бърз пример от корпоративния свят. FedEx, лесно мото: хора, услуги, печалба. Ако се държиш с хората като с хора, ако се държиш супер с тях, те се чувстват по-щастливи, по-удовлетворени, имат усещане за умение и цел. Какво се случва? Те започват да предлагат по-добро обслужване -- не по-лошо, а по-добро. И когато клиентите имат нужда от услугите им, и срещат щастливи хора, които взимат добри решения и са удовлетворени, как се чувстват клиентите? Те се чувстват страхотно. И какво правят страхотните клиенти, клиентите, които се чувстват страхотно? Те купуват повече услуги и правят препоръки на повече свои приятели, което води до по-голяма печалба. Хора, услуги, печалба. Забавлението увеличава продуктивността, а не я намалява.
И ако смятате да кажете, "Абе, това може да работи за FedEx там в Съединените Щати, но не може да проработи в България. Няма начин. Ние сме различни." Но хора, това работи в България. Две причини. Първо, забавлението е универсално. Няма никаква друга странна причина, поради която българите не могат да се забавляват, освен 'сериозният' вирус, който трябва да преодолеем. Второ, аз опитах. Опитах в Sciant. Когато аз се захванах с компанията, нямахме нито един доволен клиент. Нито един клиент не би ни препоръчал. Питах ги всичките. Имахме някаква скромна печалба -- и аз имах. Имахме скромни печалби, както и нещастни клиенти. Чрез някои основни промени, като например подобрената прозрачност, промотирането на себеуправлението и насърчаването на колаборацията, вместо автокрацията, резултатите се подобриха. Не ми пука кога ставате сутринта. Не ми пука кога си тръгвате. Интересува ме клиентът и отборът ви да са доволни и сте организирани с това мото. Защо да ми пука дали ставате в 9 сутринта? Идеята е да е по-забавно. С промотирането на забавлението и добрата работна атмосфера, ние успяхме да превърнем Sciant и то само за три кратки години -- звучи като много време, но промяната става бавно -- по такъв начин, че всеки клиент ни препоръчва, вместо нито един, имаме печалби над средните за индустрията и доволни клиенти и шефове. Може би ще кажете, "А вие откъде знаете дали са доволни?" Ами ние спечелихме, всяка година, в която участвахме, една от класациите за най-добър работодател на малък бизнес. Независим анализ от анонимни работници в техните отчети. Значи работи, и може да работи в България. Няма нищо друго, което да ни ограничава, освен нашия собствен манталитет по отношение на забавлението.
В крайна сметка, ето някои стъпки, които можем да предприемем, за да осъществим революцията чрез забавление. Първо, трябва да ми повярвате. Ако не сте ми повярвали, просто се приберете вкъщи и помислете още малко или нещо такова. Второ, ако нямате усещането за забавление вътре във вас, вие ще трябва да преоткриете забавлението. Правете това, което сте обичали да правите като деца, което сте обичали преди шест месеца, но което не смеете да правите след като са ви повишили на по-висок пост, защото чувствате, че трябва да сте сериозни, преоткрийте забавлението. Не ме интересува дали става дума за каране на планинско колело или четене на книги или играене на игри, преоткрийте го. Защото вие сте лидерите, лидерите на иновацията, лидерите на мисълта. Вие сте тези, които трябва да се върнат в офиса или да говорят с приятелите си и да запалят пламъка на промяната за революцията на забавлението. Вие сте тези, които трябва да го направят, и ако не вярвате, вашите колеги, вашите работници, също няма да повярват. Трябва да погледнете назад и да кажете, "Ей, аз ще ти се доверя." Странно разбиране. Аз те наех. Аз трябва да ти вярвам. Ще те оставя да взимаш решения. Ще ти дам повече възможности. И ще ги дам на хората на по-ниски позиции, не на тези на върха. Ще насърча конструктивната критика. Ще ви оставя да предизвикате авторитета. Защото точно когато поставим под въпрос начина, по който всичко се е вършило винаги, ще успеем да се отърсим от задръжките, които ни ограничават и да създадем идейни нови решения на проблемите, които имаме днес.
Не винаги сме прави като лидери. Но трябва да се освободим от страха. Страхът е врагът на забавлението. И ние ще направим неща, като елиминирането на ограниченията. Знаете ли какво, оставете ги да ползват мобилния си телефон за лични разговори -- не дай си Боже. Оставете ги да седят в интернет. Оставете ги да са вестоносци. Оставете ги да имат дълги обедни почивки. Обедът е презареждане за работа. Точно когато излезете навън и се заредите, срещнете се с приятели, пиете по бира, хапнете, поговорите, във вас ще се родят множество нови идеи, които може би нямаше да се родят иначе. Оставете ги да го направят. Оставете им малко свобода. И като цяло, оставете ги да се забавляват. На работното място. Прекарваме толкова много време на работното място, и трябва да го прекараме как? Като едно нещастно висене, така че след 20 години да се събудим и да кажем, "Това ли беше? Това ли беше всичко?" Това не е приемливо. (Смях)
Така че, като обобщение, имаме нужда от драстична промяна в начина, по който мислим и действаме, но нямаме нужда от работническа революция. Нямаме нужда от работническа революция. Имаме нужда от въстание на купонджиите. Имаме нужда от въстание на купонджиите. Имаме нужда от въстание на купонджиите. Наистина, трябва да се държим заедно. Днес е началото на това въстание. Но това, което трябва да направите е да запалите пламъка на революцията. Трябва да излезете, да споделите идеите си и успешните истории за нещата, които са проработили и са променили нашия живот, нашите училища, и нашето забавление на работното място; кажете им как забавлението създава усещане за обещание и удовлетворение; как забавлението ражда иновация и продуктивност; и, накрая, как забавлението създава цел. Защото не можем да го направим сами. Трябва да го направим заедно. И заедно, ако направим всичко това и споделим тези идеи за забавлението, можем да променим България към по-добро.
Благодаря ви.
(Аплодисменти)
Comments
Post a Comment