Кушадасъ - Адакуле - Септември 2024

 Вече трети ден отлагам писането, защото този път пътеществието беше дълго и приключенията бяха много... но колкото повече отлагам, толкова повече избледняват, за това е крайно време вече. 

Приготвихме багажа, заредихме хранилки, поилки и тоалетна на Сисито и тръгнахме за Турция в една ранна сутрин на 5ти септември (да трябва да станеш  в 3 малко ти разбутва графика на сън ама в името на приключението си струва)  

      Пристигнахме на летищоето около 9 сутринта, намерихме трансферния автобус и пътувахме изненадващо дълго до хотела - по незнайни причини взехме дистанцията Бодрум-Милас -> Кушадасъ  (125km) за около 3 ч

Хотела .... Ох, за него мога да напиша поне разказ, с неочаквани обрати, но на първо време ще се огранича до това, че ни взе дъха с панорамата си... Адакуле (както името подсказва - в буквален превод означава Кулата на Острова -  архитектурния акцент са кулите, защо на остров, така и не разбрах, остров не е - залив е) е построен на една голяма скала с впечатляваща денивелация, в собствено малко заливче на брега на безумно синьото Егейско море. 

    

Казват, че някога е бил затвор, от стратегическа гледна точка е много резонно. Има собствено малко плажче и отстрани платформи, по които или скачаш или слизаш в морето по стълбички. Баирите и стълбите, по които трябва да слезеш за да достигнеш самия залив обаче са доста екстремни... Има асансьори, но те често се развалят и постоянно са заети, чака се. Всъщност всичко е терасирано и където и да искаш да отидеш си изправен пред предизвикалеството на барите. 

 

 Първия залез беше поразяващ, но по същото време открихме тенис корта, който беше голямо разочарование. Поради лошата поддръжка и като цяло тежкото му състояние. Но, поне го имаше и както стана ясно не се използваше от никой друг освен от нас. Когато попитахме на рецепция за резервация на корта те ни гледаха като паднали от някъде... Отговориха, елате, ще ви дадем ракети и топки и ще играете, казахме, че ние си носим и те седят и още повече се чудят какво изобщо искаме от тях - "ами, използвайте ги."... Пиколото добади - тук хората идват да ядат и да пият, не да играят тенис... Е, използвахме ги, хубав-лош, корта беше на наше разположение... 

Едно от слабите места там беше факта, че нямаше кафе. Аз не че съм знаела, че кафето не им е сила и пият основно чай, но се наложи за повече от седмица и аз да оцелявам на чай, само до града като ходехме пиех кафе. Срещнахме се с местната турагентка, резервирахме заплануваните екскурзии, макар, че това, което очаквахме с най-голямо нетърпение не ни разрешиха. Искахме да отидем на гмуркане, но за съжаление трябва да имаш навършени поне 15г за да те допуснат. Емито е още на 12, тъй че с прискърбие пропускаме гмуркането за сега.  

 Приехме предизвикателството да обиколим хотела и да се изправим срещу баирите... Басейни имаше 3-4, прилично изглеждащи, пързалките изглеждаха обещаващо, барове на плажа и на единия басейн. Храната в ресторанта очаквано беше вкусна и разнообразна.  Стаите малки, банята доста износена, но пък чисти чаршафи и легло, какво му трябва на човек... Е, можеха поне да се не фукат с 5те си звезди, но това е друга тема. Пропуснахме вечерните дискотеки и анимации, така или иначе стаята ни беше с гледка към залива и се виждаше и чуваше програмата. 

Ден Втори - корабчето

На втория ден сутринта се отправихме към първата екскурзия - разходка с корабче. Там имаше много емоции (за съжаление, не само приятни)

 

   

 

    

Корабчето беше приятно изживяване като цяло, спират по заливчета и можеш да скачаш и да се къпеш в морето, да се печеш на горната палуба или да си седиш по масичките, каквото си искаш, в общи линии. Возехме си и малка моторна лодка завързана за корабчето и в едно от заливчетата я запалиха и предлагаха да те качат и да се разходят с нея - това беше наистина адреналиново и мега яко. Малко след като ни мина реда обаче стана нещо лошо с тая лодка, и с един от туристите, няма да се впускам в подробности, човека сериозно пострада и беше откаран до болница, надявам се да е добре.  Та това беше нещото, което вгорчи иначе приятния вкус на изживяването 

Ден 3 - Разходка в Кушадасъ 

Беше събота и нямахме други ангажименти, тъй че решихме след сутрешната среща с чудния корт и закуската да хванем градския автобус и да слезем на разходка до града. Всъщност основно се разхождахме около пристанището. Забележка - котката не е фотошопната, наистина са й такива очите... Срещнахме много котешки приятели, които изглеждаха добре гледани и обгрижвани и доста дружелюбни. Кучета също срещнахме, но много по-малко и те бяха по-окаяни от котките.

 

 

 

Ден 4 - Делфинариум 

Делфинариума е разположен в един голям аквапарк (Adaland), който имаше реклама, че е най-големия в Европа, до колко е така, не мога да кажа... Делфинариума като такъв не беше никак голям, но треньорите ни заразиха с техния ентусиазъм и любов към животните и се получи много приятно. 

 

 

 

 

Ден 5 - пързалки, басейни и плаж

На следващия ден, Неделя, 8ми септември, решихме да не мърдаме от хотела (не мърдането е по-скоро ирония с тези баири) и да уважим плажа, пързалките и басейните.  Нямам кой знае какво да добавя освен снимки... Основния басейн беше много шумен и претъпкан, заради това, че там имаше бар (както вече ни информираха, хората там са отишли да ядат и да пият, не за друго), но пък имаше и тих, слънчев басейн, който не беше по-лош, беше приятно и разпускащо, плажа е на дребни камъчки, които са чудесен пилинг за крака... А пързалките бяха страшно забавни, жалко ,че работеха само 4 часа на ден. 

 

Ден 6 - Джип Сафари 

Като чуе човек Сафари си представя пустиня и животни, поне аз така си представях (щот не съм ходила, вероятно).... ама това беше едно по-различно сафари... Животни не видяхме, но се позабавлявахме... Имаше водни битки в планината, викахме Ехото, някои танцуваха, други се къпаха в пещерата на Зевс, на мен ми беше интересен един християнски манастир от  11ти век по времето на Византия, той доста порутен, но мястото беше с особено излъчване. Отгоре на Джипа по планинските пътчета става доста прашно и ветровито, за това сме овързани с бандани.  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

През останалите ни 2 дни нямаше нищо кой знае колко знаменателно, освен една впечатляваща буря навътре в морето, която наблюдавах почти цяла нощ, не бях виждала до сега гръмотевична буря в морето, а лукса да я гледаш от безопасно разстояние и все пак да виждаш всички детайли си беше за оценяване...
Ходихме още 1-2 пъти до града с автобуса, купихме си фланелки и Кроксове за Емито, защото беше намерила няколко изгубени джаджи за кроксове по плажове и басейни, та трябваше на тези две копчета да купим балтон, няма как...  И сега ми е смешна като я видя с тези модерни галоши... 

Последната вечер в ресторанта един от десертите беше Чурос, какво точно общо имат турците с този испански десерт, не знам, ама беше вкусен..

 

 

 

П.П. Когато се прибрахме намерихме Сисито ужасно жадно... свършила батерията на поилката (не се сетихме да й включим една външна за всеки случай). По-интересното беше какви действия е предприело то за да реши проблема (имаме си изумително умно коте) - беше опитвало много упорито да разглоби поилката и почти беше успяло, но помпата се закучила и не излязла явно и до там стигнала... Беше изсмукала и разпердушинила домакинската гъба от мивката, и беше успяла да отвори кухненския шкаф и да влезе вътре и от всичко друго да извади само филтъра за тази поилка... явно е смятала да си го сменя, знам ли...  Дадохме й вода, пи вероятно 20 минути без да спре и сега вече е добре...