Западни Балкани пътешествие

 По стечение на обстоятелствата тази година решихме да пропуснем традиционните великденски празници, козунаци, агнета, яйца и т.н. и да се отправим на едно доста голямо пътешествие /за нашите си мащаби голямо, иначе не особено/
Докато не ми се е изпарило от главата сядам да напиша за последното приключение. Дестинациите бяха няколкото -
- Хърватия - Загреб
- Хърватия - Опатия
- Словения - Любляна
- Словения - Замъка Блед
- Словения - природен парк - Плитвички Езера
- Словения - Замъка Предяма  /замъкът на рицаря Еразмус/
- Словения - пещерата Постойна Яма /най-голямата пещера в света/
- Сърбия - Белград 

Тръгнахме от Варна в 3 през нощта на 1ви май... пропътувахме цяла Сърбия и късно вечерта пристигнахме в Загреб. Там ни посрещна един чудесен хотел. Тъй като 1ви май и там празнувам деня на труда ресторанта тъкмо затваряше, а ние бяхме много гладни... Помолихме се на готвачите и те бяха така мили да запретнат отново ръкави и да ни приготвят една чудна вечеря. 

На следващата сутрин пътувахме към Любляна. Любляна беше слънчева и приветлива. Много приятно градче, от което ще запомня реката, един поет със странно име, един красив фонтан и най-вече драконите, които са пазители на града. Да, символа на Любляна е зеления дракон  [снимка дракон]

 интересен вид транспорт - малки електробусчета, които ни обясниха, че са безплатни за хората, които имат нужда - те са наистина миниатюрни и возят обикновено само по един човек 

След като се разходихме в Любляна следваше езерото Блед и замъкът, който освен стръмнината, която трябваше да покатерим за да достигнем, не ме впечатли особено много. Гледките отгоре бяха хубави, но не чак зашеметяваши - под замъка има живописно езеро, в което плават лодки и в езерото има едно малко островче /единствения остров на територията на Словения/, на острова се вижда църква. Но тъй като изкачването до замъка отне доста време и усилия, а след това заваля доста силно лодките отказаха да ни заведат до тази църква.  [снимки Блед]

Последна вечер в Загреб - нямахме сили да излезем вечерта да видим  самия Загреб, въпреки, че някои от групата го направиха, а и валеше. Отпътувахме за Плитвичките езера - наистина изключителен природен резерват с многобройни водопади, огромни гори, и стъпаловидно разположени 16 проточни езера. Цялата тази хубост се простира на площ 30 хектара, ясно, че това няма как да се обходи за няколко часа, а начина е с крачета и с лодка и едни електрическа влакобусчета... има няколко начертани маршрута, различни по дължина и трудност, влизаш и избираш кой машрут да следваш...  и думичката е "изключително"... Но, ето че дойде ред и за НО-то... Не знам кога трябва да се отиде на това място, нашата екскурзоводка каза, че ние сме изкарали късмет, защото "нямало много хора"... Е аз не знам какво би било имане, ако това беше нямане... хората бяха толкова много, че на много места по маршрута се бутахме и изчаквахме, вървяхме в индианска нишка без възможност да се огледаш и да поемеш въздух, буквално мравуняк и хората един върху друг... Една от съгрупничките ни беше ограбена там - някой й бръкнал в чантата докато вървяла и й взел портфейла... тази случка, както и големия брой туристи остави леко горчив привкус от иначе безумно красивото място... 

Пристигнахме в следващия хотел и следващата дестинация - Опатия - това е малко курортно градче на адриатическото крайбрежие. Близо до тяхното основно пристанище, Риека.  Градчето е изключително чаровно и изпълнено със дух и повлияна от различни места архитектура, която вдъхновява.  Един продавач на сергия в Любляна ни разказа, че това е местното Сан Ремо, филмов фестивал се провеждал там и като цяло те си го тачат, има защо, мястото има своя магия. Нямахме специално обиколка в програмата на самото градче, но успяхме да се разходим [снимки от Опатия] 

На следващия ден беше бих казала гвоздеят на програмата. Пещерата Постойна Яма и Замъкът Предяма.  Казаха ни, че това е най-голямата пещара в света, сега като гледам сверка това е малко съмнително, но вероятно по някой си критерий е такава. Има много истории тук, има водач в пещерата, въпреки, че няма голяма нужда от много приказки в тази пещера ... Малко цифри за пещерата - над 20км дълъг маршрут (основната част от него се преминава с влакче) - най-ниската точка е на 115м под земната повърхност... цялото това чудо е изпълнено с безумни красоти, творец, на които няма как да бъде никой друг освен самата майка-природа. Много добре разработен обект и добре организирани преходи на туристите - тук нямаше такова усещане, както на езерата, въпреки, че хората пак бяха много. 

Животното - човекориба ... 

Замъкът на Еразъм - рицаря - шегаджия или местния Робин Худ. Много интересен замък, не бях виждала такъв, защото той на практика е изграден отчасти в съществуваща голяма пещерна система. Освен, че гледките наоколо са изключително живописни и че Джеки Чан снимал филм там, замъкът на практика е непревземаем - със собствен водоизточник и система от тунели, отвеждащи до близките селца, които са служели за снабдяване със свежи провизии по време на обсада. и тук има една любопитна история за една такава обсада, която вероятно нямало да бъде успешна ако Еразъм не решил да се пошегува... - Историята за Замъка и смъртта на Еразъм - 

И пътуването обратно минава през Белград, където имахме една нощувка... Белград не ме впечатли с такава чистота и чар, както предните градове, които посетихме... Там обаче имаше много история, включително и много прясна такава. Разходихме се, видяхме къде се сливат двете реки - Дунав и Сава... Видяхме крепостни стени...